Делян Славов: Теодор не е плод само на моя труд, рано е още да говорим за титлата в GLORY

Бяхме специални гости на един от впечатляващите треньори в бойните ни спортове – Делян Славов. Впечатляващ, не просто с успехите на клуба и състезателите си, не просто с общия висок дух и интелект, които царят в екипа му, не просто със скромността, която допълнително подчертава стойността на постиженията. А също така и с човешките си ценности и качества, които изповядва и предава на следващите поколения.

„Първата ни зала беше с ринг, който не беше високо над земята, а на самия под. И Теодор Христов влизаше между първото и второто въже. Толкова е бил висок. Тогавашният треньор Краси Кирилов държеше лапи, а Теодор буквално, като малко кученце се шмугваше покрай нас, защото някой го тормози или притеснява и бягаше, за да се скрие при нас. Той не е плод само на моя труд, а на целия треньорски екип. Петър Петров рядко влиза в кадър, но ако не е той, всичко в клуба ни нямаше да се случва. Той не е по-малка част от останалите. Не бива да се говори в момента за претендентска позиция за титлата в GLORY. Ще има време и за това, но то не е сега. Теодор трябва да си извърви пътя, за да е успехът му заслужен“, каза Славов.

„Въпросният път и на Теодор, и на Богдан, и на Александър до момента не беше лесен. Богдан трябваше да пътува по 20 километра от хотела на Златни пясъци всеки ден. А беше доста малък. Показа характер, превърна минусите в плюсове и усилията му сега се отплащат. COVID-19 ни завари пред прага на големите вериги. Буквално. Но не ни спря. И тримата сега са там, където винаги са искали и можели да стигнат“, добави треньорът.

„Имам големи планове за Сашо Петров. За тази година. Но няма да изпреварваме събитията. Ще си се случи когато трябва. Пред него има страхотна възможност, от която трябва да се възползва“, призна респондентът ни.

„Имах доста тежки контузии като състезател. В един мач ми излязоха и двете рамена. Чу се звук, като от рязане на праз. Никога няма да го забравя. Явно не е било писано да съм голям боец. Но нямам нищо против. Всеки има своята си съдба. Пък и не съм единственият, който е преминал през подобни неща. Не обичам да се оплаквам. Имаме атматьорски спорт, но това не е движещата сила за професионалните ни успехи. Това е погрешно схващане. Нямаме гориво, налято от аматьорския спорт към професионалния. Това, според мен, не отговаря на истината“, добави Славов.

Чуйте повече от него за началото на спортния път на Богдан Шумаров, Александър Петров и Теодор Христов и подробности за възхода на бойните спортове и изкуства във Варна, а и като цяло – в страната ни. Така, както ги е видял нашият любезен домакин.