„Мислех си, че първият ми престой в Париж е бил неприятен, но вторият го задмина…“
Думите са на боксьорката, неволно привлякла вниманието на хиляди зрители в световен мащаб с един малък, но показателен жест, който остава завинаги в олимпийската история. Жест, който може да си спомнят след години с иронична усмивка, но може и да се окаже белег, отбелязал началото на края на бокса на Олимпийските игри. Или поне на женския такъв.
Светлана Каменова беше принудена от обстоятелствата и стремежите на Франция към прокламиране на свободата, преекспонирана до свободия, да се изправи на ринга в Париж срещу опонент, обявен за „негоден да се състезава срещу жени“ на последното Световно първенство. Един от двамата такива, допуснати до Игрите и след това триумфирали с олимпийската титла.
И на Мондиала Светла беше по-добра и трябваше да се справя с невъзможността на съперника си да я победи с нормални, „чисти“ средства. И тогава беше ощетена от арбитрите. Но в боксовата зала на френска земя те просто надминаха себе си.
„Оказа се, че аз трябва да се извиня. Въпреки че реално нищо не бях направила. Изядох 10 лакътя, удари под пояса, а след това всички говореха за „хикса“… Хората искат зрелище. Ние сме това зрелище, за съжаление. Така си отива цял живот труд – през прозореца“, съжалява Каменова.
„Да, исках да сваля ръкавиците, защото виждах отново несправедливостта срещу този опонент, която беше налична и в мача ни на Световното първенство. Треньорът ми обаче каза, че оставаме в двубоя. Послушах го. За мен най-важна е неговата оценка и неговото мнение. Беше разярен! Обяснимо…“, добавя Светла.
„Трудно се преодолява нещо подобно. Но трябва да се събудиш на следващия ден и да продължиш. Това е неизменна част от живота на спортиста. Върнах се и ето, че всичко си продължава както преди – днес отново бях на тренировка с децата, пак съм си същата, карам си старата кола и, често казано, не съжалявам за нищо в спорта. Мислех си, че първият ми престой в Париж е бил неприятен, но вторият го надмина…“, споделя боксьорката ни, която се върна назад към работата като общ работник във френската столица от преди няколко години, помогнала ѝ да открие себе си.
Тя отговори на всички въпроси, включително и на най-съществения от всички – продължава ли с кариерата си и изиграла ли е вече последния си двубой на Олимпийски игри.
Вижте разговора с нея в „Неформално с Георги Петков“!
Leave a reply