Мартин Симеонов: Роден съм с аномалия, която е световен прецедент, майка ми припадаше като ме види

„Майка ми е припадала, когато ме погледне, защото не е знаела дали ще се оправя“

„Налагаше се да ми слагат обезболяващите в киселото мляко, защото болката беше огромна…“

„Това, през което съм минал, на най-лошия си враг не го пожелавам…“

Репликите са на човек, за когото фразата „Не мога!“ не е налична в речника. Не защото не разполага с нея, а защото никога не я използва. Мъж на място не само на думи, а най-вече в своите действия. От когото няма да чуете да се оплаква от безкрайни нощни смени, от тежки тренировки, липса на сън или каквото и да било останало. Отново – не защото не му се е случвало, а поради факта, че просто не е такава личност.

Мартин Симеонов разказа какво кошмарно детство е имал, с непрекъснатия престой в операционната зала, нескончаемите прегледи, безбройните шевове и роднините, които е виждал само през прозореца на болничната си стая.

Ето и защо:

„Роден съм с аномалия, която съвсем спокойно мога да нарека световен прецедент. Доктори, доценти, професори казваха, че подобно нещо не са виждали в своята кариера. Лявата ми ръка не приличаше по нищо на дясната. Четирите ми пръста, с изключение на палеца, бяха едно цяло. Години наред ги разделяха, за да мога да бъда пълноценно човешко същество.

Сега? Ситуацията е далеч по-добра. Не разполагам с целите си пръсти, но си служа с ръката добре. Мога да шофирам и да живея нормално. Доколкото в моя случай може да се каже, че нещо по темата е нормално. Хващам по усет. Просто не го мисля.

Така е и в залата. Не си мисля как трябва да поставя ръцете си на лоста. Просто го правя. Имам вдигания от горна лежанка със 150 килограма. Мога да правя серии със 130 кг, от по 7-8 и повече повторения. Бащата на добър приятел дори се шегуваше, че видеото от конкретната тренировка, в която правя това постижение, не е реално. Казваше, че лостът и тежестите не са действителни и че това няма как да се е случило.

Да, може да се нарече проблем моята ситуация. Някои хора я намират за странна, други за отблъскваща, вероятно… Предпочитам да обръщам внимание на онези, за които съм просто нормално човешко същество“, споделя Мартин.

Какво още каза гостът ни, вижте в първата част от нашия разговор!

Във втората ще чуете конкретни случки от неговата доскорошна работна позиция – на охранител, включително и такава, касаеща лидер на политическа партия. За мен лично, Мартин Симеонов винаги е бил източник на мотивация!

Още от първия случай, в който му пазех серия на лежанката и потръпнах, защото видях онова, което много хора наричат проблем. А за него е просто съдба, с която трябва да се справя и да живее всеки ден от своя живот.