Той сподели малко известни факти от личния си живот и една удивителна житейска история. Включваща дядо Сашо и баба Нели. Които завинаги оставят следа в съзнанието и сърцето му…
„Не съм от богато семейство. Работил съм по строежи, в автокъщи, нощна охрана съм бил – каквото е било необходимо. Но през това време учех, а и тренирах всеки ден. Или искаш нещо да направиш или не! Гърбеха ме постоянно.
Какви ли не неща съм правил. Цял живот съм се справял сам. Майка ми и баща ми и на бала не успяха да дойдат. А някакви хора ми обясняват за спортистите, че ни е лесно…
Живеех в залата! Година и половина спях нощем там! Спирах СОТ-а, влизах в стаята за масажи и на едно легло там спях. Нощем тренирах, понякога. В зала „Олимпиада“, в Пловдив. Имам едно мото в моя живот: „Никога не се отказвай!“. Никога не се предавам. За нищо на света!
Бяхме създали приложение и фондация, за подпомагане на хората, които са в нужда. В повечето случаи хората търсеха пари. Мислех си, че за нещо подобно става дума, при поредното обаждане един ден. Беше една жена. Тя ми каза, че е на 85 години. Че мъжът ѝ е с церебрална парализа и е в инвалидна количка. И на нея ѝ трябваше някой, който… да вдига съпруга ѝ и да го поставя в количката. За да могат да излязат навън, в парка… Веднага отидох. На същия ден и час! На секундата! Ходих много пъти. Често бях при тях. Научих много и ми помогнаха. Те на мен, а не аз на тях. После разбрах, че той е починал. Бях на погребението, а тя все повтаряше: „Какво ще правя сега, без моето момче…“. Отидох да помогна на тях, но всъщност те помогнаха на мен. Както казваше дядо Сашо: „Вълшебно“… Никога няма да забравя любовта между тях. Те бяха като деца.
Запомнете – това, което правите, ви определя като хора. А не това, което казвате. Да правиш добро е най-хубавото нещо на света!“, каза гостът ни.
Всичко това – във втората част от нашия разговор с невероятното бойно сърце Борислав Янаков!
Това е страницата на неговата организация „Благодаря ти“:
– https://www.facebook.com/blagodariatibulgaria
Leave a reply